Skip to main content

Loading

Благотворителен Коледен базар ще отвори врати днес – 18 декември от 17 часа в СОУ “Д-р Петър Берон”

Традицонната през годините изложба събира Коледни символи, рисунки, играчки, сурвачки и други сувенири, изработени от учениците, посветени и символизиращи християнския празник Рождество Христово. Събраните средства от разпродажбата по време на базара ще бъдат предоставени в помощ на семейството на петокласничката Мария Йонева, която е с диагноза церебрална пареза. Благотворителната кауза е провокирана и от нелеката съдба на семейството, загубило двама от най-близките си хора. Беронци отново разчитат на помощта и на приятелите си с вярата, че по Коледа се случват чудеса от добротата на хората.

Коледно писмо от класната
Тази година съм класна на пети клас. Деца – жизнерадостни, палави. Учудих се, когото видях в класната стая до първия чин да седи Велиана – наша бивша ученичка, завършила СОУ “Д-р Петър Берон” преди 3-4 години. До нея – едно усмихнато, красиво момиченце – сестричката й Мария. Обичам децата. Получавала съм много детски усмивки, но в усмивката на Мария има толкова невинност, топлина и сърдечност, че ти се иска да я докоснеш.
На пръв поглед не личи, че е болна от церебрална пареза, но когато ходи, изцяло се обляга на кака си. Пише по-бавно и когато няма проблем, Велиана седи до нея като сянка, кротка, тиха, търпелива и записва в своя тетрадка, а Мария преписва от нея, за да не изпуснат нещо важно. Ако имат тест, каката тактично чака в коридора. С общи усилия се справят, може да се каже, добре. Велиана е само на 21. Личи, че няма никакъв личен живот. Прочетох го в очите й. Но не се оплаква. Много обича сестричката си и не се отделя от нея. Тя е личен асистент и… майка на Мария. Може да се каже – целият й свят, ако не броим таткото, който работи на няколко места, за да подсигури издръжката на дъщерите си.
Семейството й било щастливо. Мама, татко, батко и Велиана. Много желана се родила и малката Мария. Въпреки тежкото й заболяване, цялото семейство се сплотило в грижите около нея, защото била много обично дете. Но… когато навършила годинка, майката се разболява от рак. Страданията, през които преминава цялото семейство са неописуеми и въпреки положените усилия мама умира. Светослав и Велиана ходели на училище на смени и сами се грижели за малката Мария. Бащата работил усилено, за да даде възможност на децата си да се дипломират и да подсигури средства за болното невръстно дете. Надявал се, че скоро ще започне работа и Светослав. Минават две години. Големият син е вече на 20-ет. Нещата потръгват, но… една пияна шофьорка на пътя до ШЕЛ помита колата, в която се возят Светослав и още две абитурентки. Загиват и тримата.
След всичко разказано трудно се намират думи. Иска ти се да помълчиш. Сигурна съм обаче, че тези сестрички, въпреки всичко, вярват в Коледни чудеса. Нека стоплим сърцата им. Нека поне на Коледа да помогнем на този достоен баща, който не се предава и успява да възпита такива прекрасни деца, които въпреки всичко умеят да се обичат и да се усмихват така топло.
източник:градски вестник