Skip to main content

Loading

Времето за професионалните политици и у нас идва

Българското училище за политика е неправителствена организация с обществена полза. Мисията на Училището е да подпомогне създаването на общност от граждански и политически лидери, с активна позиция в националния, европейския и световен политически процес, водени от съвременни демократични ценности като плурализъм, толерантност и информиран диалог. Пред Монитор застава Ирина Алексиева - Изпълнителен директор на "Школото за политици":

Г-жо Алексиева, какви цели си поставя училището за политика?

Училището започна своята дейност преди 10 години. Мисията, която следва, е да създаде общност от политически и граждански лидери, водени от демократични ценности като плурализъм, диалог, информиран дебат. В началото на прехода една от най-характерните черти беше силното политическо противопоставяне. Затова училището си е поставило за цел да събере на една маса хората от различните политически партии. Заедно да ги обучава и по този начин да подпомогне разбирателството в самия политически процес в страната.
Самото обучение е по две програми - национална и регионална. В националната се включват представители на партиите, които имат депутати в националния и Европейския парламент, както и граждански организации. Участието е на квотен принцип, като политиците са 75%, а хората от гражданския сектор 25%. Обучаващите се обикновено са млади хора - средната възраст е около 35 години. Имаме много курсисти на по 22 ­ 23 години, млади момчета и момичета, които наскоро са навлезли в политическата йерархия. Но имаме и кметове, депутати, общински съветници, които са натрупали повече професионален и житейски опит.

Каква е процедурата по кандидатстване?

Кандидатстването става след номинация. Тоест човек не може сам по собствена инициатива да се запише. Трябва да бъде издигнат от политическа сила, неправителствена организация или бивши курсисти.
Заявилите желание пишат мотивационно писмо, минават през тест и интервю. В тестовете има питания, с които ги поставяме в различни ситуации. Целта не е да се посочи принципно най-верният отговор, защото това зависи от ситуацията. Въпросът е да видим какъв начин на мислене, настройка и възприятия имат. Крайният подбор става по време на интервюто. Стремим се да включим не само най-мотивираните кандидати, но и да формираме курс, който да събере цялата палитра от властови структури - депутати, областни управители, кметове, общински съветници, ръководители на партийни структури, както и представители на гражданския сектор.

Какво трябва да умее един политик, на какво задължително трябва да се научи?

При нас те се учат да изграждат и реализират ключови умения. Да знаят как да подхождат в определени ситуации, как се формира екип, как се разрешава конфликт, как се водят преговори, как се говори публично. Основният акцент в програмата е да създадем компетенции у политиците да водят добре аргументирани дебати, които да раждат решения. Също така се учат на толерантност, да приемат идеите и на другата страна, когато те предполагат добри резултати. Така, когато излязат в реалната политическа среда, колкото и ожесточен да е даден спор, да не се впускат в безпочвени нападки, а да отстояват позициите си аргументирано. Това е силата на голямата политика - дебатът. А не просто едни хора да се замерят с думи и който е по-речовит, той да се счита за спечелил спора като някакъв вид спортно състезание. Защото така всъщност той е изгубилият пред обществото, тъй като проблемите си остават нерешени.
Важно е да се научат да търсят консенсуса. Много често при конкретни казуси човек от БСП трябва да защитава тезите на ГЕРБ, от ДПС ­ на Синята коалиция и обратно. Това не е лесно, но е полезно занимание. Така те се учат как да вадят аргументации, за да бъдат убедителни. Освен това, когато ги поставиш от другата страна, те виждат, че опозиционната партия също следва своята логика.

Какви са конкретните обучителни програми, през които минават?

В националната програма обучението е разпределено в 4-петдневни курса, които са тематични - „Лидерство, организация и комуникация", „Национални приоритети и национални решения", „Местно самоуправление и регионално развитие" и „България в Европейския съюз: принципи на доброто управление". Курсовете са много интензивни, по 12 часа на ден. Лекциите се редуват с работа в малки групи от по десет души. Предлагат им се казуси, ролеви игри, симулации. Това са все конкретни ситуации, взети от практиката. Например на сегашния випуск, който ще завърши в края на юни,с курс в Страсбург, му беше предложен примерен законопроект на Европейската комисия за въвеждане на единна ставка за минималното почасово заплащане във всички страни членки. Те трябваше да обсъдят всички аргументи „против" и да подготвят обосновано становище до Европейския парламент, като в него да обяснят защо България не приема такъв законопроект. На база ситуацията в страната те трябваше да седнат заедно и да решат какви са аргументите и да подготвят този политически документ.

Във всеки един от курсовете една от основните теми е изработването на бюджет. Въз основа на този проектобюджет те трябва да направят своите предложения - къде да се повишат или понижат разходи, накъде да пренасочат пари. Трябва да преговарят помежду си, като целта е да се стигне до приемането на бюджет на общината или държавата.
Между отделните тематични курсове обучаващите подготвят и групови домашни работи по определен проблем. Оценява се доколко направените предложения са ефективни и какъв финансов ресурс изискват. Едно от основните изисквания при писането на тези домашни е да се предлагат реалистични мерки, които могат да се приложат практически.

Кой оценява работата им?

Домашните работи се приемат от специално жури, в което влизат представители на политическите партии и най-добрите експерти в съответната област.
Вземат ли се техните идеи от самите партии в реалния политически живот?
Да, обикновено идеите се предават на съответните партийни ръководства. Тоест ако участниците в програмата като представители на различни партии стигнат до някакви разумни решения, то е добре те да стигнат и до централите. Случвало се е някои от предложенията да залегнат и като конкретни политики. Например две от групите миналата година работиха върху стратегия за нисковъглеродно развитие за столичния район Слатина. Изработиха я, предложиха конкретни мерки и част от тях се прилагат от местното ръководство в момента.
Осъзнават ли българските партии необходимостта от подобна подготовка на своите кадри?
Да, партиите определено осъзнават нуждата от професионална подготовка на кадрите в редиците си. Вижда се, че за тях не важи старата максима „Дай ми пари, не ми давай акъл". Дори политическите сили ни предлагат по два-три пъти повече кандидати, отколкото е предвидената за тях квота.
Самите курсисти също са много мотивирани и имат разбирането, че трябва да инвестират в развитието си. Голяма част от тях са доста самокритични и си дават сметка, че има много да се учат. Например кандидат, който досега е практикувал лекарската професия, и то добре, знае, че има нужда от нови съвсем различни компетенции, за да стане и добър политик.
Кои хора, участвали активно в политическия живот в страната, са преминали през вашето училище? Кои са отличниците?
Трудно може да се изведат няколко имена, тъй като наистина са много политиците, преминали през нашето училище, още по-малко пък мога да откроя най-добрите сред тях.
Бих посочила факта, че само в сегашното народно събрание има 15 депутати, които са се обучавали на политика при нас. Сред тях е и заместник-председателят на парламентарната група на ГЕРБ Валентин Николов. Други парламентаристи от управляващата партия са например Александър Ненков и Иво Димов. От „Коалиция за България" през нашето училище са минали Корнелия Нинова и Мая Манолова, както и Корман Исмаилов и Белгин Шукри от ДПС. В курсовете се е обучавал председателят на националния предизборен щаб на СДС Борис Марков.

Кметът на София Йорданка Фандъкова например завърши с випуск 2008. Имали сме и заместник­ министри, областни управители, общински съветници, много може да се изброява.
Председателят на парламента Цецка Цачева пък е била лектор при нас.
Поканихме я в курса за европейските политики. Темата, която тя разви пред курсистите, беше свързана с ролята и мястото на националния парламент във формирането на общоевропейските политики.

Какъв документ получават курсистите след края на обучението си?

При успешно завършване всеки участник получава сертификат за специализация по политически мениджмънт от Нов български университет и сертификат от Съвета на Европа.
Не им се поставят оценки, каквито сме свикнали да има в училище, а и не е редно. Защото дори само за да попаднат в нашето училище, те печелят голяма битка вътре в партиите си, за да бъдат излъчени. И когато вече стигнат дотук, наистина демонстрират мотивация, амбиция и желанието да се справят и го правят.

Визитка на Ирина Алексиева

Има магистърска степен по бизнес администрация от Американския университет в България
Завършила е магистратура по икономика в УНСС
Специализирала е журналистика в САЩ
Изучавала е развитието на гражданския и политически диалог в страните от Югоизточна Европа и бившия Съветски съюз в Норвегия.
Била е икономически журналист, автор и водещ на седмично икономическо предаване

Източник: http://www.monitor.bg/article?id=286737